Забележителности, паметниците на култутара

Туристически маршрути и хижи

Културното наследство

Спорт

Новини

Разкази

Фотогалерия

Форум

Начална страница

Тръгвам от Смолян за Пампорово, 2 януари новата 2003 година. Днес се надявам да карам за първи път през сезона. В Смолян няма сняг, много малко само по краищата и е много мокро, последните дни вали само дъжд.

Вървя към автобуса и се чудя, дали ще има сняг на Пампорово, по точно знам че ще има, но дали ще е достатъчно и дали ще си струва. Качвам се в автобуса, пак съм закъснял, вече е 11 часа. 20 минути път нагоре, времето е много хубаво- слънчево, идеално за снимки, добре че си нося новия цифров фотоапарат. Ето го и паркинга под “Студенец”пълен с коли (почти всички със софийски номера), поне над 150 са. Сигурно пистите горе са тъпкани при толкова много коли и в този прекрасен почивен ден. Бързо се изкачвам по стълбите към плаца пред “Студенец”, имам голямото желание да стигна до хижата, колкото се може по-бързо, както когато не си виждал морето няколко години и си на плажа на 30 метра от морето в топлия летен ден и от бързина едва се събличаш и побягваш към жадуваното море, да се потопиш най-накрая във вълните му. Чувството сега е същото, дори нещо повече , тръпка , която трудно може да се опише. “Бързо” е малко пресилено, защото едвам се задържам на дебелия лъскав лед с който са покрити стълбите и между временно гледам да не бутна някои от другите туристи по стълбите които едва едва се качват нагоре, стискайки здраво парапета, и се чудят от къде да минат, за да не се подхлъзнат. И в този момент едно дете на 3 метра пред мен пада и полита към мен, “а сега какво да направя ?” , крачка в дясно и се хващам здраво за парапета, точно пред една леля. Опитвам да спра детето, без никакъв успех , почти събаря и мен, стискам здраво парапета. Детето се удря в мен и излиза от стълбите, попадайки в ледения улей до тях и продължава да се хлъзга на долу. След 5-6 метра успява да се спре с главата надолу. Всички замлъкват и го гледат , чакат някаква реакция. Малкия леко се обръща и поглежда нагоре към неговите близки, които тръпнат. Започва да се смее, всичко е наред, и след това се опитва да стане. По лицата на всички на стълбите се появява лека усмивка и стават още по-предпазливи. С два скока се изкачвам до равната част точно преди наклона след стълбите. Продължавам да мисля и се възмущавам от тези стълби, и аз немалко пъти съм си патил на това място. Откак се помня, всяка зима тези стълби са отвратителни. Тук през деня минават хиляди хора, защо някой от курорта не ги изчисти или не задължат собствениците на десетките заведения, сергии и ски-гардероби, които се намират на 30 метра оттук, пред Студенец, да ги чистят. Ами нали техните клиенти и те самите минават оттук, нали с това е свързан бизнесът им, пък и защо изобщо трябва някой да ги кара? Сега се сещам, че малко преди Нова година четох във вестниците, че тук в Пампорово, хотелиерите направили някакво сдружение “Пампорово 21 век” или нещо такова. Целта на сдружението е да повиши качеството и набора от услуги които предлага курорта, както и да превърне Пампорово в елитен европейски курорт – щели да пуснат писти на осветление за нощно каране, да направят още писти и лифтове, машини за изкуствен сняг и т.н. Много добра идея, дано успеят, безспорно всичко това ще е много хубаво! Но нека да има повече трезви и градивни идеи, а всичкото това да е не е продиктувано от лични комерсиални интереси, работа на парче и дива надпревара с другите два курорта Боровец и Банско, в които вече мислят с години напред и имат програми за развитие, които се споделят и следват от тамошните жители и всички свързани с туризма. Ами ... дано стълбите другия сезон да са изчистени, това ще е добро начало, нали малките неща правят голямата работа , дано! Както и да е вече съм пред “Студенец” и вече не размишлявам за стълбите , пък и не искам да мисля за тях. Хора, много хора , ски, много скиори , голяма опашка на новия лифт , а смърчовете около Голямата стена са все така величествени и красиви. От към тунела на Туристическата постоянно прииждат скиори , цялата писта е в скиори. Много хора са около мен , много са насядали и по пейките на околните няколко “хиляди” заведения , разнася се пушек от скара, мирише апетитно. Вече съм забелязал че снега , е много мек направо киша , на плаца пред “Студенец” дори има оголени места, някъде и кал. Чудя се какво да направя, картината е прекрасна , около телевизионната кула на върха срещу мен плуват малки красиви облаци на фона на синьото небе. Слънцето ослепително блести, и прави снега наоколо още по-бял .

Наблюдавам и се възхищавам за пореден път колко е прекрасна природата тук, наистина това място е сътворено за ски-курорт. Около мен има много туристи, повечето са българи , дори учудващо много българи , предишните сезони британците винаги са били много , дори повече от българите. И сега чувам английска реч, група англичани бърза към лифта да се нареди на опашката , от където се чува смях и викове на английски език, групата се пресъединява към останалите от опашката , може би са 20-30 човека спорят нещо за футбол, за футболен клуб “Евъртън”. Сега искам и аз да карам , отново се замислям струва ли си парите за тази киша, но все още не знам цените за билетите, бях подочул нещо , но тръгнах към ски касата да проверя, там беше голяма навалица , някакви руснаци се суетяха около касата не мога да видя цените. Разговарям с един скиор и разбирам, че картата е 16 лева за един ден, но ми казва че има някакви по-евтини, карти за половин ден. За първи път чувах за такива карти тук в Пампорово, това е добре и ми харесва почти е сигурно че днес ще карам. Решаваме да пия една кола и да направя няколко снимки. Отивам към хижата пред ресторанта има някакъв импровизиран бар, има безалкохолни и скара , пекът и дюнери . Трудно си прокарваме път точно пред масите на бара има някакви сергии с наредени шапки, ръкавици и разни там дрънкулки, всичко със съмнително качество и поне 20 пъти по-скъпо от пазара Илиянци в София. Разминавам се с доста хора докато стигна до бара или по-точно до баровете, поне 3 бара имаше в разстояние на 20 метра, има свободни места из пейките , чудя се на кой бар да отида , навсякъде са почти еднакви и предлагат почти едно и също, заглеждам се в единия търся къде са цените. Отиваме пред другия бар кръчмаря сръчно работеше на скарата , изрусено момче, което помага страно ме гледа от терасата на ресторанта и ме преценява колко надежден клиент съм.

Взех си колата и седнах и започнах да снимам каквото ми попадне – гората , скиорите, бънджи скоковете ,кучешкия впряг със шейната, пистите , небето, кулата и какво ли още не. Един възрастен мъж седна до мен да пие чай, много се е изморил трудно се кара в такъв сняг, но нагоре към Снежанка било по-добре, Малката стана била отлична. Тя винаги си е била отлична , според мен тя си остава най-добрата писта на Пампорово. Срещу мен е Голямата стена , малко скиори има на нея и то само в долната и част , най-отгоре на стръмното няма никой, страшничко си е там, особено при този сняг. Някакво семейство отстрани на съседните маси се възмущава че в кулата на Снежанка им взели 20 лева само за да ги качат с асансьора горе до сладкарницата без да им дадат никаква касова бележка, само някакво календарче им дали. Май тук това е нормално и аз не получих за колата си никакъв касов бон. Опашката на лифта понамаля, стана два часа , не разбрах как е минало времето, още два часа могат да се карат ски. Отказах се да карам въпреки голямото ми желание , но поне направих 60-70 снимки. Забелязах че почти нямаше сноубордисти, какво става с тези хора ? Може би манията отминава със силата с която дойде, незнам. Истина е че и в момента нямаше и условия на Пампорово за сноуборд, малко сняг , скокове и слайдове почти няма , а от курорта по принцип не прави много за този спорт. Силно се надявам тази година , ентусиастите от Смолян пак да направят халф-пайпа на Малката стена, все пак истинската зима все още не е дошла. Друго интересно нещо което забелязвам е, че много скиори използват къси-карвинг ски , може би това е новата мания. Ставам и обратно тръгвам към Смолян , и ето ги пак омразните стълби, заобикалям ги отдалече , колкото и да ми е трудно и слизам на паркинга. Чакам някакъв транспорт за Смолян , но само софийски коли, няма никакви автобуси. До мен е паркирало някакво такси , някаква стара раздрънкана западна кола или нещо подобно. Шофьора, човек на възраст с изпито черно лице без няколко предни зъба пуши някакви смърдящи цигари извън колата и говори с познат , оплаква се няма клиенти, българските туристи изобщо не ползвали такси, а “чужденците също никви ги няма, ако ще са такива каквито бяха миналата година по-добре изобщо да не идват”. Интересна логика ! Заглеждам се в цените на предното стъкло на колата, поправяни са доста пъти , разбирам че въпросното такси струва 2.50лв. на километър, но от поправките личи че май по-рано е било и 3,50лв. , може би няма нощна и дневна тарифа има и някаква цена за първоначална такса, но не си и правя труда да я разбера. Някаква малка кола ми спира на автостоп и младежа вътре с усмивка ме поканва и той е към Смолян. Родопчани са топли и гостоприемни хора. Побъбрих ме си с момчето и за Пампорово , за ските , за снега , за зимата, за цените и живота въобще .... Вече съм в Смолян , моля се още тази вечер да завали сняг, все още зимата не е започнала , продължавам да си правя планове как ако завали ще отида утре по-рано и ще карам ....