Забележителности, паметниците на култутара

Туристически маршрути и хижи

Културното наследство

Спорт

Новини

Разкази

Фотогалерия

Форум

Начална страница

Най-дългият маршрут беше до вр. Рожен и обратно. На върха е и Националната астрономическа обсерватория, където можете да отправите поглед към небето. Тръгва се от автогарата в Пампорово по Панорамния път към Смолян. След около 800м. е отбивката наляво към хотел Финландия - от тази отбивка тръгва и маркираната пътека към х.Момчил Юнак. Всъщност после това си е черен път, много добре маркиран. Той прави две спускания и едно стръмно изкачване и стига до местността Рожен. Оттам се тръгва по шосето нагоре към Лъки и Националната астрономическа обсерватория (НАО). След два километра шосето се разделя - наляво е към НАО. Обърнете внимание на прекия черен път от местността Рожен до този разклон, защото на връщане е много по-хубаво да се спуснете по него, вместо по асфалта. За съжаление от този разклон до НАО няма пряк черен път, така че голяма част от спускането все пак е по асфалт. Изкачването да НАО не е тежко. Като се върнете пак в местността Рожен, имате два варианта за прибиране до Пампорово - първият е по същия маркиран черен път, по който дойдохте - това е труден вариант, защото ви очакват две много стръмни изкачвания, но пък е по пресечен терен. Ще постигнете денивелация от около 850м. Вторият вариант е този, по който минахме ние заради надвисналите над нас облаци - по асфалтовите шосета до Пампорово - така денивелацията е с около 100м по-малко, но изкачването е значително по-леко и е по асфалт. Дължината и в двата случая е около 25км. Както може би ви направи впечатление, всички тези маршрути са маркирани. И са маркирани много добре - с боя и табели - дори и там, където няма начин да се объркате. Това ги прави много лесни и приятни за навигация, тъй като на картите е почти изключено да се разчита - двете карти, които имахме, показваха на моменти съвсем противоположни неща, а истината беше някъде там... (по средата).

Карахме и по някои по-кратки маршрутчета, но няма как да ги опиша накратко, защото при тях пътеките не са маркирани. Най-общо те се състояха от "джиткане" насам-натам и губене в гората. Затова ще се спра на някои други възможни маршрути, за които нямахме нито време (заради спускането), нито сили (след всеки от тези три маршрута, които описах, следваше еднодневна downhill почивка) да ги направим, но те са си там за догодина! Двата най-мазохистични, за които се сещам, са: от Пампорово до х.Изгрев, оттам до Чепеларе и оттам до Пампорово - дължината му сигурно ще е към 25-30км, а денивелацията по картата излиза над 1000м! Можете да идете през Смолянските езера до Смолян и обратно до Пампорово, ако не ви притеснява факта, че Смолян е на повече от 800м. по-ниско от курорта. Възможности за крос-кънтри има и по рида над с.Стойките. Но това, с което започнах, ще го кажа и сега - около Пампорово почти няма маршрут за крос-кънтри който да е лек. Почти всички са от средно натоварване към тежки. Освен това пътеките са доста технични, но все пак повечето от тях не са твърде трудни - точно толкова, колкото да направят карането максимално приятно. Ще спомена и един малък, незначителен, почти незабележим, но ясно осезаем "недастатък" на района - навсякъде има мно-о-о-го магарешки тръни. Защо тези бодили са си харесали точно това място за виреене не знам, сигурно защото е хубаво, но след някои от каранията се налагаше после да вадя трънчета от себе си, а още по-лошото е, че в стремежа си да избегнем изпречилите се на пътя ни бодливи злосторници, правехме какви ли не чупки, които нарушаваха равновесието ни или най-малкото се налагаше да спираме само заради тях. А сега малко и за самия курорт. Погледнат отгоре, той изглежда доста разпръснат и действително е така, но на практика разстоянията между различните хотели не са много големи и лесно можете да обходите по-голямата част от него. Наред с по-старите хотели можете да видите и нови. Сред забележителностите е и новата църква, построена преди няколко години чрез дарения (сигурно помните, че сумата се събра чрез предаването "Панорама"). Нямах възможност да обикалям хотелите, за да питам за цените им, но ако имате повече пари, със сигурност ще намерите удобно място. Ако сте с по-ограничен бюджет, най-удачният вариант като че ли е х.Студенец, която е много голяма и през лятото има места, а нощувката струва 6 лева. Телефонът за резервации е 03021/8330. Има цял куп места, в които можете да се нахраните, но нямам впечатление за цените, тъй като ние бяхме на столова в станцията. Голамо удобство са и лифтовете, макар че само четириседалковият (от х.Студенец до вр.Снежанка) работеше постоянно, а едноседалковият (от автогарата до х.Студенец) само в някои от дните. За тях обаче ще стане дума във втората част на статията. В целия район има много горски плодове - по пистите, покрай пътеките, покрай пътищата - навсякъде можете да намерите ароматни малини, сочни боровинки и тук-таме малко горски ягоди. Има и много гъби, включително и такива с гигантски размери. Ако сте любители на тези природни продукти, ще намерите достатъчно от тях, въпреки че жителите на съседните населени места кръстосват по цял ден района, изкарвайки си хляба от гъбарство и беритба на плодове. Обаче планина голяма - има за всички! И така, ако сте запалени любители на крос-кънтрито, в Пампорово ще намерите достатъчно предизвикателни маршрути, съчетани с чудесни природни изгледи. Ако обичате и спускането (или само него), прочетете втората част на статията, която е посветена изцяло на него, за да се убедите, че възможностите не са по-малко. Във всички случаи курортът предлага възможности за превъзходна почивка за всеки планински колоездач. Спускането в Пампорово е едно от нещата, за които човек си струва да бие път до там - едно от нещата, на които няма насищане! Тази дисциплина по принцип си е завладяваща навсякъде и Пампорово е само едно от многото чудесни места за практикуването й, но като голям курорт там има доста предимства, най-главното от което са лифтовете. Освен това, докато за крос-кънтри маршрутите в тази част на Родопите никак не са леки, то за спускане ще намерите всичко - от най-лесни до много технични пътеки и участъци. Затова едва ли е за учудване, че повечето време от престоя ни там отиде именно за каране надолу. През лятото в Пампорово работят три седалкови лифта - два от тях постоянно и единият от време на време (предимно в събота и неделя). Постоянните са от вр.Снежанка до Смолянските езера и от вр.Снежанка до Студенец. Първият е старо раздрънкано двуседалково съоръжение, много напомнящо на Софийската антика, изложена в Драгалевските гори, което за повече екстремност минава над страховити скали и височини, та човек после да не го е страх от нищо. Лифтът от Студенец до Снежанка обаче е пълна негова противоположност. Той е четириседалков и когато беше построен преди две години, за него се твърдеше, че е най-модерното такова съоръжение на Балканите. Ако можете да си представите какъв кеф е да се вози човек с него! Тих, бърз и удобен, тръгва и пристига съвсем бавно, така че не е никакъв проблем спокойно да се настаните с байка си, а закрепването на колелата става много лесно - само на носа на седалката и то без да се налага да я извъртате настрани. Еденственият "недостатък" е, че е много късичък - каранията се получават с дължина километър и нещо, но пък правите повече за един ден. Третият лифт е единичка и е от Студенец до курорта (по-точно до автогарата) - на него не съм се возил по две причини: първо, не се чувствам никак комфортно на едноседалкови лифтове, особено стари такива (то нови няма!) - хората изглеждаха на него като пране, проснато на въжетата и развявано нагоре или надолу; второ, той работеше само в два от дните, през които ние бяхме там, а на всичкото отгоре е по-къс дори и от четворката, така че просто не си струваше. Тези три лифта дават големи възможности за разнообразно спускане по различни "трасета" - от вас зависи колко и накъде ще карате - и точно в това е големият плюс за курорта. (За сравнение - през това лято в Боровец работеше само един лифт - кабинковия - който при цена на билета 5лв. за ЕДНО качване, е в състояние за ден-два да стопи спестяванията ви за ново колело. Като бонус ви настаняват в изчанчена кабинка, в която трябва да розглобите колелото и себи си, за да влезете заедно. Но за Боровец ще си говорим друг път, защото той също е приказно място, сега сме в Пампорово).

Освен хубав лифт, в комплект към него има и много разбрани лифтаджии. Казвам ви, страхотни са хората - любезни, помагат ако се наложи, радват ни се. Кеф! Но ако возенето с лифта е удоволствие, то какво да кажа за карането надолу! Само покрай четворката вариантите са толкова много, че не мога да дам точна бройка. Това е така и защото комбинирайки различни участъци могат да се направят различни "трасета". След малко ще опиша подробно тези варианти, но първо малко обща характеристика. Ще започна с това, че всъщност времето изобщо не ни стигна за всички нанадолни пътеки и поради удобството на четворния лифт сме карали най-вече около него. В посока на другия лифт - към Смолянските езера - има поне три различни варианта, но не сме ги пробвали всичките. Ще спомена и за тях, разбира се, но не толкова подробно. Както казах, "трасетата" на Пампорово са много разнообразни. Повечето от тях бих определил като технични, но въпреки това са доста различни едно от друго. Макар и технични обаче, за малко от тях бих използвал думата "трудни", защото много по-точно е да се каже "приятни" или "игриви". Наред с това има и много бързи и скоростни участъци, като може от горе до долу да карате все по такива, стига да не ви омръзне. Аз обаче горещо ви препоръчвам да опитате от всичко - техничните участъци не само ще ви доставят огромно удоволствие при успешното им преодоляване, но и ще ви направят по-добри карачи. Колкото и нескромно да звучи, точно това се получи с мен - в края на смяната карах много по-добре отколкото в началото.

1-ва част 3-та част