| |
 Градове, селца и курорти  Забележителности, паметниците на култутараТуристически маршрути и хижи Културното наследствоСпортНовиниРазказиФотогалерияФорум |
 |
Най-разпространеният и най-типичен народен музикален инструмент в Родопите е т.нар. “каба гайда”. Тя има много мек, топъл и звуково наситен тон. Нейното ручило и гайдуница звучат едновременно и хармонично. Гайдата е спътник на родопчани във всички аспекти на бита. Пеела е с народа за радост и мъка. Овчарите никога не се разделяли със гайдите си. Където и да били – на път за и от Беломорието, на паша, на празник гайдата била винаги с тях.  Особено тържествено ставало изпращането и посрещането на стадата от Беломорската равнина. На широка поляна извън селото се устройвали тържества с песни, хорà и угощения. Задължително свирели и гайдите и изпълвали планината с плътните си звуци. В съпровод дрънчели чановете (бронзови звънци) и тюмбелеците (ковани от ламарина звънци), окачени на по-едрите животни в стадата. Овчарите подбирали чановете и ги нагласяли по всички тонове на гамата – по седем или девет тона. За по-гласовит чан слагали сребро – така звукът трептял и се чувал дълго и надалече. Овчарят можел да изкара цяла песен на тях с помощта на обикновена пръчка. По чановете се позанвало кое стадо чие е. Днес не са малко селата, в които има по 25-30 гайдаджии (Широка лъка,Гела, Стойките, Чокманово и др. Кавалът, двоянката, дюдюкът и гъдулката се срещат по-рядко в родопския край. Те са навлезли в родопския бит чрез заселването на преселници от равнините, главно от Тракия. Още: Родопски хора и танци и Родопски песни Архитектура Празници Носии, облекло и Родопски тъкани Родопски фолклор |
