Забележителности, паметниците на култутара

Туристически маршрути и хижи

Културното наследство

Спорт

Новини

Разкази

Фотогалерия

Форум

Начална страница

Родопите са една от най-богатите и интересни във фолклорно отношение български области.
Родопското народно поетично творчество обхваща всички жанрове. Един от най-важните му дялове е художествената, емоционална и звучна народна песен. Тя е много жива красива и изразителна. изпълнява се най-често едногласно, като при хороводните песни се практикува и т.нар. “отпяване”, при което група певци или певици или певци пеят песента, а други им отпяват.
Носители на песните в Родопите са и мъжете. Те пеят наравно с жените, с плътни, тембристи и емоционално топли, най-често ниски, с естествена постановка гласове. Тяхното изпълнителско майсторство личи особено в широките и плавни родопски песни, които пеят най-вече на събори, седенки и сватби. Родопчани са пеели песните си и в тях влагали света около себе си. Текстовете на песните им включвали както най-дребните и на пръв поглед незначителни прояви, така и големите исторически събития със съдбоносен характер.

Най-голям по обем и значимост е групата на битово-социалните песни. Именно те носят белезите, които характеризират родопската песен. Широко разпространени са и песните с любовен характер, които се пеели по сборове и седенки, годежи и сватби. Въпреки множеството записани песни обаче, и досега тази част от родопското творчество не е проучена цялостно.
В Родопите са застъпени всички жанрове на песента, като някои са застъпени повече, други по-малко: обредни, митически, юнашки, исторически, хайдушки, битово-социални, съвременни. В най-чист вид са запазени родопските песни от някогашните райони Ахъчелебийско и Рупчоско. Повечето песни носят белези от помохамеданчването с цялата му жестокост. Съществуват известни различия в репертоара на местното население от двете верски групи. Различия се забелязват най-вече в имената на героите от песента, както и празниците, за които се пее. Въпреки всичко обаче, родопската песен е винаги много мелодична и звучна. За каквото и да пеят родопчани и от която и религия да са, те отварят сърцата си за песента и с това завладяват всеки, който ги слуша. От обредните песни в Родопите най-запазени са сватбените, особено в Широколъшко, Момчиловци, Чокманово и др. Голяма част от обредните песни се изпълняват по време на на календарни празници – Васильовден, Еньовден, Гергьовден. Митическите песни са много малко. Процесът на тяхното изучаване е започнал отдавна. Най-разпространените песни са за вили, самовили, “юди пирински” – всички те любими песни на родопските овчари. Дюлгерите пък пеели за вграждането на невеста в строеното. В митическите песни често се споменава за чумата, обаждането от гроб, сбъдването на клетва. Най-красиви в цялото ни народно творчество са песните за песните за слънчева женитба. Също малка, почти изчезнала група са религиозно-легендарните песни. Те изразяват мъката на народа от тежкото бреме на насилничеството и са скрита молба към Бога или друго свръхестествено същество за помощ при различни бедствия сполетели народа. Стари юнашки песни от времето преди турското робство почти не са запазени. В тази част на Родопите най-таченият символ за героичност е Момчил юнак. Песните за него са израз на най-голямата мечта на народа – свободния живот. Едни от най-въздействащите песни в родопското народно творчество са историческите песни. Тези, които са се запазили до днес са преди всичко от времето на турското робство и малко преди него. Особено използвана и обичана тема е раздялата на майка с дете – тези песни се изпълняват с много любов и особена топлота. Много характерни са и песните отразяващи помохамеданчването. В повечето случаи са свързани с конкретни събития и се разпространяват успоредно с предания и легенди. Помохамеданчването е основна тема и в хайдушките песни. Именно тази тема отличава родопските хайдушки песни от общонародните. Не е възможно да се определи кога точно възникват. В повечето от тях няма обособена хронология. Хайдутинът е лице без име – закрилник за слабите и тиранин за силните. Единствено песните за Дельо войвода проследяват живота на един от най-големите и популярни хайдути. Песните за Дельо войвода са свързани отново с насилственото приемане на друга вяра и как той не позволил близките му да бъдат помохамеданчени, макар че любимата му била “от другите”. За него се носела славата, че “го куршум не фата” (куршум не го лови). Досега са записани около 30 песни за него. Известна цикличност се наблюдава и в песните за Петко Киряков ( капитан Петко войвода) – възпят и като хайдутин и като революционер от последните години на националноосвободителното движение. Най-много записани песни от родопското песенно творчество са трудово-поминъчните, любовните и семейните песни. Те заемат най-големия и значителен дял от родопските народни песни. В тях са отразени социално-икономическият живот на родопчани, техният бит и вътрешен мир. Битово-социалните песни съдържат всичко онова, което прави родопската народна песен уникална духовна проява. В тях е разцъфтял самобитен талант, събрал ведно волността на духа и жаждата за живот, ясното планинско слънце и неизплаканата мъка, мириса на здравец и бунта срещу потисничеството.

Още:
Музикални инструменти и Родопски хора
Архитектура
Празници
Носии, облекло и Родопски тъкани
Родопски фолклор