Забележителности, паметниците на култутара

Туристически маршрути и хижи

Културното наследство

Спорт

Новини

Разкази

Фотогалерия

Форум

Начална страница

Празнуването на общонародни празници в Родопите носи чертите, както на типичните за страната обичаи, така и характерните отличия на тези обичаи за Родопската област. Това се дължи на географското положение, стопанско икономическите условия, влиянието на историческите събития в тази част на България, както и на самобитната душевност на родопчани.

Игнажден /20 декември/
В цялата българска територия се приема за празник. Смята се, че от този ден започва коледния празничен цикъл. Св. Игнат се приема като покровител на огъня, огънят-земен модел на слънцето. През целия ден жените не работят нищо. Тези забрани се спазват, за да няма пожари през годината, за да не се запалят снопите през лятото.
Песпонеделник
Към втората половина на месец март, с неустановена дата, съобразена винаги с Пустовете, се изпълняват едни от най-лудешките обичаи, изпълнителите на които били само мъже. Обобщаващото им нанименование е “кукери”. В Родопите те имат друго наименование и малко по-различно съдържание : дракуси (Смолянско), старци или пусти старци (Рупчоско), песяци (Широколъшко).

В Широка Лъка песяците, със звънци и чанове, с маски и застрашителни жестове, ритуално прогонват студа на зимата и болестите, които “ходят” по хората. Песяците обикалят из селото със страшни маски, облечени в кози кожи, с боядисано в червено саби и гърбици от слама. Шегуват се с всеки и безобразно пародират бита на селянина, а по пътя си събират пари за здраве.
Много живописен е и рупчоският обичай Старци. В понеделник, след Месопустна неделя, се събират няколко мъже, слагат си маски, окичват главата си с пера, а вмвсто пушки взиамт по едно кросно от стан. Преобразени по този комичен начин, тръгват из селото. С тях винаги върви един мъж, преоблечен в най-хубавата за местността носия. Той е “невястата”. В миналото се вярвало, че ако не играят старци, през годината няма да се роди нищо.
По Сирни заговезни в целия регион се правят различни шеги, “представления”, закачки и “пародии” на обществените недъзи и слабости. На тези празниици се проявява силния дух на родопчани и умението им да се надсмеят над себе си и да загърбят всички дребни неприятности в живота си.
Великден
Подготовката за тачения навсякъде Великден започва още в четвъртък (Велики четвъртък). Тогава се боядисват яйцата. В Смолянско, рано сутринта, децата обикалят всички съседски и роднински къщи и раздават здравец, а домакините им отвръщат с по едно бяло яйце, което после се боядисва за празника. Боядисването се прави от най-старата жена в къщата. При започването на ритуала около нея се събират всички деца. Първото боядисано яйце е и първото снесено за деня. То задължително се багри в червено. С него бабата боядисва бузките на всяко дете за здраве.
В този ден се приготвят и великденските хлябове.
В петък (Разпети петък) всички почиват. В събота жените разточват клинове, приготвят ястия от месо и всякакви други лакомства, които са били забранени пез дългите и изтощителни Великденски пости.
Празникът започва в неделя сутринта и продължава три дена с хорà и веселие. Сутринта, при излизане от църквата, всички бързат да чукнат яйцата си. Поздравяват се с “Христос воскресе” и отговарят на поздарвилите ги с “Воистине воскресе”. Винаги младите първи поздравяват старите. После хората се прибират по къщите си и започва истинско веселие, замезено с всичките вкусни гозби, които са приготвени за празника. Семействата отиват на гости при кръстниците си (кумовете) и им носят пита и великденски яйца.
Гергьовден (6 май)
Това е един от най-големите празници в Родопите. Най-големият овчарски празник – на този ден овчарите напускат Беломорското поле, за да тръгнат към домовете си във високата планина.
На този празник жените бързали сутринта да се окъпят в росата, след това отивали с децата на реката, за да се премият за здраве. Вярвало се, че измиването с Гергьовденска вода е полезно за здарвето, предпазва от болести и магии. На хорото през деня се хващали най-старите баби и една от тях го водила с орехови листа в ръка.
На този ден овчарите подквасвали първото издоено мляко с роса, но прибавяли и киселици. Ако вземели подквас от крава щяло да и секне млякото. Каквато и трева да се откъснела на този ден била лековита. Всеки овчар заколва агне. В Момчиловци имали правило в дъждовно време да колят бяло, а в сушаво време черно агне.
Гергьовден е началото на новата стопанска година. Каквото и да прави през този месец родопчанинът, дните му минават под сянката на овчарската гега и звъна на чанове.
Лазаров ден
Празнува се в събота, на 8-ия ден преди Великден, на деня на Св. Лазар. На Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница.
Коледа
След празника Св. Анастасия мислите на всички се устремяват към двете Коледи: Сухата (Малка коледа – Бъдни вечер – 24 декември) и Блажната Коледа на следващия ден.
За Суха Коледа домакинята омесвала 50-60 колачета и изваждала орехи, сухи плодове и други лакомства, с които дарявала децата, които на Коледа обикаляли и тропали по вратите да поздравят стопаните и да им попеят за здраве. За вечеря се приготвят постни ястия и клинове. На трапезата се нареждат сухи плодове, пшеница и фасул. В огнището се поставя дебел пън –“бъдник”, който да гори цялата нощ. Жените поставят над огъня сурови дъбови клонки и ги държат докато изгорят по средата. После ги скриват като “предпазно средство” против “поганци” и други страшилища, които бродят навън в нощите около Коледа. Магическите гадания и заклинания в коледните нощи имат широко разпространение в региона.
На 25 декември – Блажна Коледа, се приготвя богата трапеза с разнообразни ястия. Семейството се събира около трапезата, а на-възрастният разчупва баницата с късметите. На всеки се пада по нещо. И на този ден се гадае за бъдещата стопанска година, за близкото бъдеще на всеки от семейството.

Още:
Родопски песни,Музикални инструменти и Родопски хора
Архитектура
Родопски тъкани и облекло
Родопски фолклор