Забележителности, паметниците на култутара

Туристически маршрути и хижи

Културното наследство

Спорт

Новини

Разкази

Фотогалерия

Форум

Начална страница

Родопа планина е с многовековна култура и традиции. Първите следи от човешко присъствие са от старокаменната епоха 20 -15 000 пр.н.е. Останки от тези епохи – предмети и рисунки са намерени в Ягодинската пещера, Харамийската пещера в Триградското ждрело и др. През второто хилядолетие преди новата ера, в Родопите се полага началото на цивилизацията на траките. Открити са множество крепости, селища, некрополи и светилища.
Родопите са родното място на героя от тракийската митология - митичния родопски певец Орфей, прочут със своята музика, която омайлава зверове и хора.

След епохата на траките римляните наложили своето владичество по тези земи. В Средните Родопи са открити много археологични паметници от римско време.
През VII век тук се установяват славянските племена, а по-късно предимно в Западни Родопи, се заселват и прабългарите. Постепенно тракийското население приема славянския език, а славяните и прабългарите наследяват тяхната култура.
Християнството се утвърждава в Средните Родопи 3 века преди покръстването на България (865г.). Средновековието се характеризира с продължителни феодални междуособици. Останки от крепости от II-рото Българско царство могат да се видят край с. Широка лъка. Крепостта "Градището", край с. Гела, е от времето на деспот Слав. Крепостта "Турлата", съградена в началото на Х век., се намира на едноименния връх Турлата (1822 м.).
Турското нашествие 1345г. поставя началото на най-мрачното време от историята не само за Родопите, но и за целия Балкански полуостров - векове на робство и ограбване. Разрушени ни са много храмове и паметници на културата, опожарени са селища и манастири, посегнато е на живота и вярата на родопчани.
В Родопите са най-жестоките помохамеданчвания на населението. Поробителят с нечувана жестокост е налагал не само господството си по тези места, но и религията си. Изключително тежка е втората масова ислямизация, която поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи. Ислямизирането започнало с унищожаването на Смолянската епископията, богословското училище, епископската църква “Св. ап. Петър и Павел” и убийството на последния Смолянски епископ св. Висарион Смоленски (29 юли 1670 г.). Всички църкви и манастири в Средните Родопи са разрушени, а свещениците и монасите избити.
В тези изключително тежки условия, българското население в Родопите е запазило своята народност. Голяма част от населението е успяло да запази и християнската си религия. Въпреки тежките времена родопчани ревностно съхраняват своя бит и култура.
Традициите са предават от поколение на поколение.

Покрай общото характерно за българския фолклор, родопския фолклор има своята оргиналност, което го отличава от останалото народно творчество. Планината, тежките времена , трудолюбието, обичта към рода и семейството са основните мотиви и движещи сили в занаятите, музиката, облеклото, празниците, архитектурата и битието на родопчанина.
Родопското възраждане започва 18 век и от тогава са запазени много оригинални паметници и традиции до днешно време.
След 60-те година на миналия век в Родопите, са построени и уредени много музеи, галерии, паметници и архиви на родопския фолклор. Съставят се музикални фолклорни ансамбли и училища. Цели квартали от родопските градове и селища са обявени за архитектурни резервати и комплекси. Провеждат се традиционните фестивали и събори. Излизат много книги на различни езици на родопски и други автори свързани с родпския фолклор. Родопските фолклор става известен и ценен на всички континенти в света.

Още:
Родопски песни,Музикални инструменти и Родопски хора
Архитектура
Празници
Носии, облекло и Родопски тъкани